Представете се с няколко изречения.
Главен асистент в Катедра „Публична администрация“, доктор по „Организация и управление извън сферата на материалното производство“; над 15 години преподавателски опит, работи в областта на публичните политики, икономика на благосъстоянието, социални неравенства, икономика на образованието, има над 38 публикации самостоятелно или в съавторство. През последните 5 години е участник в 1 национален и 5 университетски проекта.
Най-голямото предизвикателство във Вашата работа?
По отношение на преподавателската работа – да давам стимул за намиране на смисъл от образование за бъдеща професионална реализация и личностно развитие. По отношение на изследователска работа – да съм в крак с бързото развитие на технологиите и да отговарям адекватно на нарастващите потребности от динамични и висококвалифицирани специалисти.
Кое е най-голямото ви постижение?
Да съумея да съхраня нестихващо любопитство към новото и различното, което може да добави стойност в преподавателската и изследователската ми работа.
Защо се включихте в този проект?
Личните ми мотиви са свързани с крайността в моя характер. Силно вярвам, че трябва да бъде поставена ясна разграничителна линия между “добро” и “зло”. Забързаното ни ежедневие често се явява като оправдание за неглижирането на проблемите на другите. Разглеждам апатията като “злото”, което трябва да бъде преодоляно чрез засилване на гражданското общество в България и създаване на възможности за организирано и институционализирано “добро”.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Суперсилата на един е недостатъчна за разпространение на суперсила сред всички. Затова искам предмет за общоползване – магическа пръчка, с която апатията да се превръща в емпатия. Емпатията генерира развитие, което е предпоставка за по-добър живот.
Любима фраза (мото или цитат), близък до философията ви за живота?
Не е само една, тъй като много мъдри хора са живяли на този свят!